Нов паметник на кан Алцек в Италия

 

Фондация „Въздигане“ и организацията на Ивелин Михайлов поставиха паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия, през 2016 г. По това време е единственият паметник на български владетел извън пределите на България. Ивелин Михайлов успя да вдъхнови и обедини съмишленици за родолюбивото дело, без да е бил в политиката, без държавно или европейско финансиране.

Паметникът на Алцек е символ на устойчивостта на българския дух и доказателство, че можем да оставим нещо след себе си!

Той е открит тържествено на 8 юни 2016 г. от кметовете на Челе ди Булгерия и Велики Преслав и всички активисти и доброволци на Фондация „Въздигане“, участвали в кампанията. Знаменателната дата се чества ежегодно в градчето.

Алцековите българи в Челе ди Булгерия и до ден днешен са горди със своите корени и се радват на единствените начални училища в Италия, в които се изучава български език.

Библиотеката в Търговище отбелязва 90-ата годишнина от откриването на Паметника на свободата на връх Шипка с образователна витрина

Библиотеката в Търговище отбелязва 90-та годишнина от откриването на Паметника на свободата на връх Шипка с образователна витрина. Тя може да бъде разгледана в „Детски отдел“ на културната институция, съобщи за БТА библиотекарят Марияна Николова.

На 26 август 1934 година е открит Паметникът на свободата на връх Свети Никола (Шипка). На откриването присъстват цар Борис ІІІ и министър-председателят Кимон Георгиев, както и десетки хиляди души, припомнят от екипа. Във витрината специално място е заделено за личността и за делото на Пеньо Атанасов Колев от търговищкото село Дралфа, по известен като Пеньо Бомбето, наричан Строителят на паметника на свободата. Краткият разказ описва началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране през пролетта на 1926 г.

Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от арх. Генчо Скордев. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко.

Пеньо Атанасов е сред личностите, оставили трайна следа и е в основата на признателността на поколенията. Той е роден през 1902 г. в Дралфа и най-големият обект в неговия професионален път безспорно е Шипченският паметник. И днес паметна плоча на родната му къща в селото напомня за труда му, местните хора не забравят стореното от него и бригадата му преди 90 години. През април 1928 г. е нает за довършването на паметника на Шипка, защото предприемачът, започнал строежа през 1926 г., е напуснал заедно с хората си поради лошите природо-климатични условия на върха. Ненавършилият 26 години Пеньо започва работа, заедно с 14 каменоделци. Строителите спят в четири изкопани от тях землянки. Материалите се доставят до върха с биволи, катъри, магарета и една желязна кола, а много често и на ръце. През 1929 г. успяват да доставят малък бензинов двигател, който значително ги улеснява. Строежът е завършен през 1930 г. След това Колев е майстор-строител в София, а през 1937 г. се завръща в родния край. Умира на 85 годишна възраст в Попово.

Пеньо Стоянов е почетен гражданин на Попово – удостоен е със званието през 2017 г., посмъртно. През 2019 г. в Търговище бе именувана улица на Пеньо Стоянов-Бомбето, което се намира в Промишлената зона на града. Подета е инициативата и вече няколко години активно се работи по нея за издигане на паметник на Пеньо Атанасов Колев в родното му село. С решение на Общинския съвет в Търговище бе определено и място за монумента, чийто автор е скулпторът Илия Иванов от Търговище. През 2019 г. пък Ивелин Иванов от Търговище, воден от родолюбиви чувства, поднови надгробната плоча на строителя на Паметника на свободата на връх Шипка.

Витрината в Регионалната библиотека е възможност децата и младите хора да се запознат с личността за земляка си Пеньо Бомбето и с перипетиите по изграждането на паметника.

/РБ/
БТА

Около 300 изпълнители на народни песни ще участват във второто издание на събора „Малка Богородица“ в село Долец

Около 300 изпълнители на народни песни ще участват в събора „Малка Богородица“ в село Долец. По време на второто издание на проявата ще бъдат отбелязани и 120 години читалищно дело в населеното място, каза за БТА председателят на Народно читалище (НЧ) „Арсо Овчаров – 1904“ Петър Кирилов.

Мотото на читалището е да не загасват бащини огнища. То е завещано от предците - членове и управа на читалището. Към това мото днес добавяме „Традицията е жива" и провеждаме втория народен събор, каза Кирилов.

По думите му в Долец 120 години се развива читалищно дело с кратки прекъсвания. В края на 1903 г. и началото на 1904 г. ентусиасти от селото пригаждат малка постройка за салон, в който да развиват културно-просветна дело. Кръщават го народно читалище „Изгрев“. Още същата 1904 г. създават театрална група, която поставя и своята първа пиеса по творчеството на Иван Вазов. В годините на Балканската война, през която доста от членовете и ръководството намират смъртта или по-късно емигрират, до 1920 г. институцията прекъсва дейност.

В следващите години отново ентусиасти и младежка група от читалището решават да възстановят дейността и като приоритет си поставят да бъде построена нова читалищна сграда. Целта е изпълнена – благодарение на труда на младежка бригада, която изработва тухлите. Така местните хора имат свой читалищен салон, библиотека, хранилище, читалня и зали за творческите състави. Започва да кипи бурен културно-просветен живот, след създаването на благоприятни условия, разказва председателят днес. Продължава дейността на театралната група, сформирана е женска певческа група, който изпълвана песни от шопския фолклор , тъй като голяма част от населението са преселници от шоплука. Сформирана е група за художествено слово и други. Библиотеката обогатява своя книжен фонд и в годините напред читалището изнася концерти в селото и населените места в близост. Между 1985-1990 г. , благодарение на доброто отношение на кмета на общината читалището успява да оцелее. Така традицията е поддържана жива и до днес. В навечерието на юбилейната годишнината е направен козметичен ремонт на покрива на сградата.

Както БТА съобщи народният събор ще събере ценители на българския фолклор в неделя, когато православната църква чества Рождество Богородично. Съборът ще се разгърне пред сградата на културната институции-домакин от 10:00 часа.

Проявата има конкурсен характер. В отделните категории могат да се представят певчески групи, индивидуални изпълнители, групи за обичаи и инструменталисти. Тричленно жури ще оценява участниците. Негов председател ще е акад. д-р Иван Симеонов – фолклорист и етнолог, а членове са гл. ас. д-р Дарина Славчева – преподавател в националната музикална академия „П. Владигеров“ в София и Петър Кирилов – северняшки народен певец, докторант по фолклористика към СУ „Св. Кл. Охридски“, вокален педагог. Те ще оценяват изпълненията на над 40 творчески колектива.

Днес в Долец живеят около 40 души, но целта на организаторите е чрез проявата да се съхранява фолклорът ни и да бъде задоволена нуждата жителите на малкото поповско селце от „духовна храна“.

С характерната за населеното място долешка градинарска яхния ще нагостят изпълнители и гости организаторите от Община Попово, сдружение за фолклор „Цветница“, Дом на културата „Димо Коларов“ в общинския център и местната културна институция . В нея по думите на хората от селото освен традиционните летни зеленчуци, задължително се добавя и бамя, която придава по-плътен вкус.

По обяд ще има концертна част с изпълнения на Петър Кирилов и Дарина Славчева – поздрав за 120-та годишнина на читалището.

В празничния ден ще бъдат отличени читалищни деятели – председатели, които дълго време са били начело на читалището и по време на тяхното ръководство проявите са били с висока художествена стойност, както и творци от самодейните групи в различните периоди на съществуване.

/ТТ/
БТА

С мюзикъла „Здравей, как си приятелю?“ закриха основната програма на Летния оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново

Мюзикълът „Здравей! Как си, приятелю?“ на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ гостува в Летния театър на Велико Търново. Той бе част от програмата на Летен оперен сезон „Сцена на вековете“ и завладя публиката с 23 популярни и обичани песни на композитора Стефан Диомов.


В мюзикъла, който е първият у нас, създаден по готови песни, участваха солисти, балет и оркестър на Музикалния театър. Сюжетът, събиращ две поколения с разлика от три десетилетия в една емоционална нощ в Морската градина, предизвика интереса на зрителите и ги потопи в една нощ с любопитни ситуации, много смях и малко носталгия. В „Здравей! Как си, приятелю?“ за първи път със симфоничен аранжимент прозвучаха песни, обичани от милиони българи, изпълнявани от Тони Димитрова, Пламен Ставрев, „Тоника“, „Тоника СВ“, „Домино“ и „Фамилия Тоника“.

След края на мюзикъла Стефан Диомов излезе на сцената и каза че Велико Търново е щастлив град за него. „Преди 43 години тук моята песен „Приятели“, която преди малко тези млади хора изпяха, стана Мелодия на годината. И сега – мюзикъл. Боже мой!“, възкликна развълнуван композиторът, който изгледа целия спектакъл сред зрителите. „Всички на сцената и в публиката тази вечер бяхте мега готини“, добави в стила на мюзикъла Диомов. Накрая всички в Летния театър на Велико Търново пяха заедно, а аплодисментите продължиха дълго и заслужено. Те бяха и за авторът на либретото Юрий Дачев, за автора на идейния проект Еделина Кънева, за режисьора на спектакъла Камен Воденичаров и за диригент-постановчика, чието дело са оркестрациите, Георги Милтиядов.

След концерта зрителите имаха възможността да си закупят новото преработено и пълно издание на книгата на Стефан Диомов „Белите и черните клавиши на моя живот“ с личен автограф от автора.

/ЛМ/
БТА

Художникът Красимир Желев представя в Самоков изложба живопис

Художникът Красимир Желев ще представи в Самоков изложба живопис с около 20 платна. Тя ще бъде официално открита на 13 септември в Сарафската къща в града, съобщи пред БТА кураторът Георги Георгиев.


Той посочи, че творбите са живописни – масло върху платно. Георгиев каза, че е съученик с Красимир Желев и заедно са участвали в множество изложби.

Желев участва и в пленера "Нишки на времето", който се състоя през месец август в Самоков.

Изложбата се открива съвместно между самоковската „Ретро арт галерия“ и Национален дарителски фонд „13 века България“.

Красимир Желев е роден на 27 февруари 1968 година в село Василево, област Добрич. Завършва Средно специално художествено училище (дн. Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“) в Казанлък и педагогика на пластичните изкуства в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ специалност – живопис, сочи справка на отдел „Справочна“ към БТА. Красимир Желев от 1992 г. е член на Дружество на шуменските художници (ДШХ). Работи основно в областта на живописта и рисунката.

/ТС/ БТА