Цар Самуил и битката от 1037 г.

На 17.08.986 г. ЦАР САМУИЛ РАЗГРОМЯВА ВИЗАНТИЙЦИТЕ .
1037 г. ОТ ЗНАМЕНИТАТА БИТКА ПРИ „ТРАЯНОВИ ВРАТА “.

Това е една от най-големите победи на българската армия в цялата ни ИСТОРИЯ! Тя води до надмощие на българските сили на Балканите.
В прохода близо до днешния гр. Ихтиман българският владетел спира нахлулите византийски войски, водени от император Василий II.
Почти цялата византийска армия е унищожена, а Василий II едва успява да се спаси. Това е най-голямото поражение, което византийският император претърпява в походите си за покоряване на България.
Скоро след битката са освободени Велики Преслав, Плиска, Дръстър, т.е. окупираните източни български земи.
Тогава териториите на Българското царство включват София, Кюстендил, Ихтиман (Щипон), Видин, Белград и дори територии отвъд Дунав. Така Самуил става „господар на положението в Балканския полуостров“.
Победата при "Траянови врата" показва съхранената мощ на България като регионална велика сила.
За около 10 години България придобива надмощие в този двубой, независимо, че Византия има по-сериозен икономически, демографски и военен потенциал.
Тази битка трябва да се разглежда като победа на българската държавност, на българската войска и на българското единство.

"Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол". /Цитат от Лъв Дякон/



Византийските хриности написали следното за цар Самуил:
"И ако днес сме в правото си да твърдим, че в началото на XI век България погинала със слава, една голяма част от нея принадлежи на „непобедимия по сила и ненадминат по храброст“ цар Самуил. На този „войнствен човек, който никога не знаел покой“ и на „неговата мъдрост и разум“ българите дължали безпримерното си мъжество във войната срещу Византия. „Отличният воин Самуил без страх обхождал всички западни области на ромейската държава“ и спечелил големи и усилни битки. Според признанията на един византийски историк даже и през XIII век подвизите му не били забравени. Помнело се, че владетелят, който „завладял цялата българска и ромейска земя“, бил „онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите“.


ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ !


"Дори и слънцето да би изчезнало,
никога не бих казал,
че стрелите на скитите
са по-силни от ромейските копия.
Повалете се, дървета!
Срутете се, мрачни скали!
Грозни планини, пропаднете!
Тук лъвът се изплаши от сърните.
Слънце, скрий под земята
златоблестящата си колесница,
събуди духовете
на великите императори
и страшната вест им кажи:
Дунав грабна венеца на Рим."
/Йоан Геометър/