Нов паметник на кан Алцек в Италия

 

Фондация „Въздигане“ и организацията на Ивелин Михайлов поставиха паметник на кан Алцек в Челе ди Булгерия, Италия, през 2016 г. По това време е единственият паметник на български владетел извън пределите на България. Ивелин Михайлов успя да вдъхнови и обедини съмишленици за родолюбивото дело, без да е бил в политиката, без държавно или европейско финансиране.

Паметникът на Алцек е символ на устойчивостта на българския дух и доказателство, че можем да оставим нещо след себе си!

Той е открит тържествено на 8 юни 2016 г. от кметовете на Челе ди Булгерия и Велики Преслав и всички активисти и доброволци на Фондация „Въздигане“, участвали в кампанията. Знаменателната дата се чества ежегодно в градчето.

Алцековите българи в Челе ди Булгерия и до ден днешен са горди със своите корени и се радват на единствените начални училища в Италия, в които се изучава български език.

Библиотеката в Търговище отбелязва 90-ата годишнина от откриването на Паметника на свободата на връх Шипка с образователна витрина

Библиотеката в Търговище отбелязва 90-та годишнина от откриването на Паметника на свободата на връх Шипка с образователна витрина. Тя може да бъде разгледана в „Детски отдел“ на културната институция, съобщи за БТА библиотекарят Марияна Николова.

На 26 август 1934 година е открит Паметникът на свободата на връх Свети Никола (Шипка). На откриването присъстват цар Борис ІІІ и министър-председателят Кимон Георгиев, както и десетки хиляди души, припомнят от екипа. Във витрината специално място е заделено за личността и за делото на Пеньо Атанасов Колев от търговищкото село Дралфа, по известен като Пеньо Бомбето, наричан Строителят на паметника на свободата. Краткият разказ описва началото на техническите проучвания за строежа и на неговото организиране през пролетта на 1926 г.

Самият строеж започва през есента на същата година под ръководството на инж. Богдан Горанов, Кирил Славов и инж. Иван Данчов (през 1928 г. на мястото на инж. Богдан Горанов идва инж. Минчо Заяков). Инвеститорският надзор на строежа се осъществява от арх. Генчо Скордев. През първия етап на строежа главен майстор е Илия Пенев Мъглов от с. Горни Драгойча, Дряновско, а през втория – Пеню Атанасов Колев (Пеню Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко.

Пеньо Атанасов е сред личностите, оставили трайна следа и е в основата на признателността на поколенията. Той е роден през 1902 г. в Дралфа и най-големият обект в неговия професионален път безспорно е Шипченският паметник. И днес паметна плоча на родната му къща в селото напомня за труда му, местните хора не забравят стореното от него и бригадата му преди 90 години. През април 1928 г. е нает за довършването на паметника на Шипка, защото предприемачът, започнал строежа през 1926 г., е напуснал заедно с хората си поради лошите природо-климатични условия на върха. Ненавършилият 26 години Пеньо започва работа, заедно с 14 каменоделци. Строителите спят в четири изкопани от тях землянки. Материалите се доставят до върха с биволи, катъри, магарета и една желязна кола, а много често и на ръце. През 1929 г. успяват да доставят малък бензинов двигател, който значително ги улеснява. Строежът е завършен през 1930 г. След това Колев е майстор-строител в София, а през 1937 г. се завръща в родния край. Умира на 85 годишна възраст в Попово.

Пеньо Стоянов е почетен гражданин на Попово – удостоен е със званието през 2017 г., посмъртно. През 2019 г. в Търговище бе именувана улица на Пеньо Стоянов-Бомбето, което се намира в Промишлената зона на града. Подета е инициативата и вече няколко години активно се работи по нея за издигане на паметник на Пеньо Атанасов Колев в родното му село. С решение на Общинския съвет в Търговище бе определено и място за монумента, чийто автор е скулпторът Илия Иванов от Търговище. През 2019 г. пък Ивелин Иванов от Търговище, воден от родолюбиви чувства, поднови надгробната плоча на строителя на Паметника на свободата на връх Шипка.

Витрината в Регионалната библиотека е възможност децата и младите хора да се запознат с личността за земляка си Пеньо Бомбето и с перипетиите по изграждането на паметника.

/РБ/
БТА

Цар Самуил и битката от 1037 г.

На 17.08.986 г. ЦАР САМУИЛ РАЗГРОМЯВА ВИЗАНТИЙЦИТЕ .
1037 г. ОТ ЗНАМЕНИТАТА БИТКА ПРИ „ТРАЯНОВИ ВРАТА “.

Това е една от най-големите победи на българската армия в цялата ни ИСТОРИЯ! Тя води до надмощие на българските сили на Балканите.
В прохода близо до днешния гр. Ихтиман българският владетел спира нахлулите византийски войски, водени от император Василий II.
Почти цялата византийска армия е унищожена, а Василий II едва успява да се спаси. Това е най-голямото поражение, което византийският император претърпява в походите си за покоряване на България.
Скоро след битката са освободени Велики Преслав, Плиска, Дръстър, т.е. окупираните източни български земи.
Тогава териториите на Българското царство включват София, Кюстендил, Ихтиман (Щипон), Видин, Белград и дори територии отвъд Дунав. Така Самуил става „господар на положението в Балканския полуостров“.
Победата при "Траянови врата" показва съхранената мощ на България като регионална велика сила.
За около 10 години България придобива надмощие в този двубой, независимо, че Византия има по-сериозен икономически, демографски и военен потенциал.
Тази битка трябва да се разглежда като победа на българската държавност, на българската войска и на българското единство.

"Най-напред, когато войниците бяха излезли за сено и фураж от стана, мизите ги нападнаха от засада, извършиха голяма сеч. След това стенобойните и другите машини неприятелите ги изгориха. Ето защо императорът се подготви за път и тръгна с войските си за Константинопол". /Цитат от Лъв Дякон/



Византийските хриности написали следното за цар Самуил:
"И ако днес сме в правото си да твърдим, че в началото на XI век България погинала със слава, една голяма част от нея принадлежи на „непобедимия по сила и ненадминат по храброст“ цар Самуил. На този „войнствен човек, който никога не знаел покой“ и на „неговата мъдрост и разум“ българите дължали безпримерното си мъжество във войната срещу Византия. „Отличният воин Самуил без страх обхождал всички западни области на ромейската държава“ и спечелил големи и усилни битки. Според признанията на един византийски историк даже и през XIII век подвизите му не били забравени. Помнело се, че владетелят, който „завладял цялата българска и ромейска земя“, бил „онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите“.


ВЕЧНА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ !


"Дори и слънцето да би изчезнало,
никога не бих казал,
че стрелите на скитите
са по-силни от ромейските копия.
Повалете се, дървета!
Срутете се, мрачни скали!
Грозни планини, пропаднете!
Тук лъвът се изплаши от сърните.
Слънце, скрий под земята
златоблестящата си колесница,
събуди духовете
на великите императори
и страшната вест им кажи:
Дунав грабна венеца на Рим."
/Йоан Геометър/